Общо 42 са болниците в страната, в които са извършвали някаква форма на активно лечение на онкологични заболявания в страната през миналата година. Техният брой се е увеличил с една в сравнение с предходната, тъй като лекарствено и лъчелечение е започнала да предлага и болница „Сърце и мозък" в Плевен. Това показват данните от „Индекса на болниците“.
ОЩЕ: За първи път: Експериментален медикамент срещу рак излекува всички участници в проучването
Не повече от 10 болници обаче имат реална работа със сериозни заболявания, а не повече от 8 са тези, през които са минали над 2 000 пациенти. Радиохирургия има в 11 болници, а роботизирана хирургия - само в три.
От данните става ясно, че Здравната каса е увеличила средствата за онколекарства – от 246 млн,. лв за 2015 г. за миналата година са били предвидени 708 млн. лв.
Макар да се увеличават лечебните заведения, смъртността расте, показват данните. 17 900 са починали пациенти през 2012 г., в сравнение с 2020 г., когато са починали 19 300.
Най-големият проблем според анкета е лошото отношение. Следват ги индивидуален подход, липса на стандарти и препоръки, както палиативни грижи и обезболяване.
Българската онкология няма съвременна организация, липсват национални ръководства, никой не знае въз основа на какво се лекуват пациентите. Освен това липсват систематизирани процедури - прави се първо, второ и трето. Няма всеобхватни ракови центрове, нямаме кредитиране на онколозите, никой не контролира експертизата на онколозите, няма програми за палиативни грижи.
"Българската онкология е едно аморфно и безструктурно същество. Тя имитира онкология. Тя лъже пациентите и обществеността, че е онкология при все, че на нея не й липсват европейски модели. Не й липсва и европейско финансиране. На българската онкология й липсва европейско мислене", каза доц. Димитър Калев.
ОЩЕ: Едва 4 от 10 пациенти с рак в България достигат петгодишна преживяемост
